Обичам те, когато
Обичам те във мрака,
обичам те на светло,
обичам те, когато
облечена си в черно,
обичам те, когато
облечена си в бяло.
Обичам те през зимата,
обичам те през пролетта,
обичам те през лятото,
но най-обичам те през есента,
когато златните ти коси
се слеят с песента
на падащите листа.
И когато минаваш покрай мен
в есенния дъжд навън,
аз веднага ставам променен
и мисля, че това е сън.
Обичам те, когато пак ме гледаш
и с поглед нежно ме докосваш
Обичам те, когато ти се смееш,
обичам те, когато плачеш
и сълзите ти падат, като капки дъжд -
сякаш изгубила си всичко изведнъж.
Обичам те, когато си щастлива,
обичам те, когато си нещастна,
обичам те дори и да не си красива,
защото любовта ми е прекрасна.
Обичм те, обичам те, но
тази любов май не стига
и всичко отново някак е решено.
Обичам те, но явно
любовта ми не ти стига...
© Илия Кузев All rights reserved.
