Обичам те, която и да си!
Обичам те, която и да си!
Септември започна… и както винаги е топъл!
Вярно - лятото знойно, тежко и горещо бе…
Отгде ли мисълта довя ми този носталгичен вопъл…
Може би емоции… Е! Като на всяко море.
Пристъпвам унило по залез край брега
и тъга в главата ми все се върти ли, въртиии…
Отпъждам я нервно, махвайки с ръка.
… поглеждам! А до мен бездомно куче върви.
Няма по плажа ни млади, ни стари, ни туристи.
Няма кокал, подхвърлен до моста въжен.
И двамата с псето го даваме уж оптимисти
нооо… кой от кой сме май от тъжен по-тъжен.
Камък на брега стои особен - четвъртит.
Със подписи безброй от всичките страни.
Странен - и сякаш с любов навътре пропит…
напомня ми, защо ли, за слънчевите дни.
Я! Нещо върху него нервно шуморли
Виж ти! Лист хартиен - затиснат с раковина…
Фрр - Фрр… от вятъра морски трепти ли, трепти.
Ха! Писано има… Да! На другата му половина.
Мдаа… Вече го чета. Такааа… Опит за стих.
Има идея във него, но пък няма и цял ред…
Сякаш обаче копнеж се усеща - нежен и тих.
Хмм! Топло звучи… И то само в думи пет!?
Иии… аз реших да отвърна с нещо като куплет.
Но написах само: „Обичам те, която и да си”
Еее! Съюзът е един в повече! Но думите са пет.
И е кратко! Но от мъка все някой може да спаси!
Листа върнах на камъка - под раковината обратно.
Знам ли? Може пък да поиска и да ми отговори.
Ако на моето: ”Обичам те!” - ДВАМА е общото му кратно,
да ми пише точно Тя - и възможно даже ми се стори.
Rygit
© Ригит All rights reserved.
