Обичам те, на всичкото, напук!
И ноември си отиде,
като всеки месец друг,
зимата поредна иде,
топлим се един до друг!
И промоции започват,
ваучери - един след друг,
в магазина - "черен петък",
хората - един през друг.
Клон на Лидъл-а откриват,
ей го - вижда се от тук,
безплатни мостри афишират,
хората - един връз друг.
По улиците преминавам,
край контейнери - боклук,
за "еко" вдига всеки врява,
но ни мирисал, ни ял лук.
В парка над главата чука
един кълвач : "Чук-чук чук-чук!
Видях го този със боклука,
от колата не уцели - газ... от тук!"
В чужди град, аз, пребивавам,
за първи път съм тук,
"От 'де да мина, знаци няма?! "
питам някой, не бил от тук...
В парламента политици -
все един са срещу друг,
кръстосват си менте-езици,
никога един под друг...
В шума есенна, котаци -
топлят се един над друг...
Влюбените - с жар мераци,
хвърлят си един на друг.
GSM-а ми вибрира,
направила го бях "без звук",
моичкия се нервира,
за осми път, един след друг.
Пътувам вече за у нас,
минавам стария маршрут,
както съм замислена - и "храс",
"Ох, забравих дупката - те тук! "
В къщи вече се прибирам,
ден ли бе - кат' никой друг!
Ключа не става - аз вибрирам,
домът объркала съм с друг!...
Живота прави си шега...
Единствен е - и няма друг!
Ех, пъстър ден, като дъга!
Обичам те, на всичкото, напук!
© Pepi Petrova All rights reserved.
