May 23, 2008, 11:47 AM

Обичам те... Разбери!

  Poetry
2.6K 0 1
Обичам те… Разбери !

Неописуемо чувство в душата ми бушува,
изглежда любовта там се е настанила.
Но защо ли страдам и плача всеки ден,
вместо да съм на щастието от любовта в плен?
Боли ме, но зная защо…
Ти не искаш да повярваш в мойта любов…
А тя е голяма, чиста и искрена…
Копнея по тебе нощ и ден,
но далеч си много от мен…
Ти си натрапчива мисъл,
настанила се в мен…
Не ще прогоня те от ума си…
Държиш го във плен.
Чувствам те, сякаш си недостижима мечта…
Рана в сърцето ми е отворена,
рана, която не спира да кърви,
не иска да зарасне и много боли…
В любовта ми ти силно се съмняваш,
но защо ли…
Питам те, но не ми отговаряш…
Болката… Жестока и мъчителна,
опустошава сърцето ми…
Душата ми страда,
копнее за твоята…
Тялото ми твоето желае,
сърцето за тебе ридае.
Ти си моята орисия…
Без теб животът ми е мрачен и скучен…
Денят е безсмислен,
нощта е студена…
В сънищата ми промъкваш се като призрак,
владееш душата ми, съзнанието… Всичко!
От твоята власт не мога да избягам,
безсилна съм срещу теб…
Сълзите стичат се,  не искат да спират…
Болката изгаря душата ми…
Превръща се в прах сърцето ми…
Обичам те!
Не го ли разбра?
Боли ме…
Съмнението ти убива ме…
Спаси ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен това не е точно стихотворение,
    а някакъв вид словоизлияние...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...