Обичане
Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат
на онази градина,
дето бъз и овошки
е засяла душата.
И когато такова
звездочело момиче
те покани с охота
да му легнеш във скута,
който лъха на корен,
на уют и обичане –
разчертай си живота
до последна минута.
Ще ти стъкне огнище,
до което ще кротнат
всеки ангел и демон,
в теб довчера живяли.
Равномерно ще вдишваш
всяка празнична нота
докато́ я поемаш
на ръцете си в бяло.
© Миглена Миткова All rights reserved.
