Обичност

Poetry » Philosophical

839 0 9

Обичам приятели стари -

за нови не си и мечтая.

Обичам, ах, как ги обичам -

понякога необяснимо.

Обичам пресъхнали устни -

да моля с тях неумолимо.

Обичам, ах, как ги обичам,

да пия с тях неутолимо.

Обичам и старата обич -

за нова не бих помечтала.

Обичам, ах, как я обичам -

и с тайната й неразгадана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

стари приятели...стара любов....!!!
ех, ако имаше и старо, гъсто вино....!

поздрави, Мариола!!!

2009-07-27T18:34:52+03:00
Emanuela_angel (Емануела)

Обичай, Мариола...Обичай...

2009-07-27T18:10:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

обичност...каква хубава дума само!
прекрасен стих, мила Мариолче.

2009-07-27T15:01:36+03:00
voda (Елица Ангелова)

... Но не е лошо да помечтаем и за нещо ново!
Интересен стих.
Поздрав, Мариола!

2009-07-27T02:18:08+03:00
Довереница (Дочка Василева)

А старата любов ръждата
не я ловяла, казват го препатили...
Защото може би съдбата
посочи ли те с пръст е за разпятие...
И като белег от жигосано за цял живот
по челото гори.

2009-07-27T01:55:21+03:00