Обичта на майката
Чувах майка си често да плаче,
че не съм се родила добре
и изгубила моето братче,
а очаквали бебета две.
Моят татко тогава се сринал
и оставил ни с мама сами.
Не ми давали даже година,
но пораснах, съдбата надвих.
Не проходих, останах в количка,
мама все покрай мене снове,
ала вечер си ляга самичка,
уморена, със свито сърце.
Зная, трудно е много на мама,
да отглежда такова дете.
Ах, как искам да мога да стана,
да направя и крачка поне!
Мила мамо, дори и да плачеш,
всеки ден ме прегръщаш с любов
и размиват се сЪлзите в здрача.
В този свят си за мен благослов!
© Nina Sarieva All rights reserved.
