Jun 17, 2022, 11:40 PM

Обичта на майката 

  Poetry » Other
382 3 9

Чувах майка си често да плаче,

че не съм се родила добре

и изгубила моето братче,

а очаквали бебета две.

 

Моят татко тогава се сринал

и оставил ни с мама сами.

Не ми давали даже година,

но пораснах, съдбата надвих.

 

Не проходих, останах в количка,

мама все покрай мене снове,

ала вечер си ляга самичка,

уморена, със свито сърце.

 

Зная, трудно е много на мама,

да отглежда такова дете.

Ах, как искам да мога да стана,

да направя и крачка поне!

 

Мила мамо, дори и да плачеш,

всеки ден ме прегръщаш с любов

и размиват се сЪлзите в здрача.

В този свят си за мен благослов!

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря от сърце, Наде!
  • Ох, нямам думи...
  • Сърдечно благодаря, Таня!
  • Глас от мен!
    Успех!
  • Благодаря!
  • Успех!
  • Мари, Ивита, благодаря ви от сърце за прекрасните коментари, за подкрепата и за любими! Това ми е достатъчно. Като човек, който работи с деца, прочитайки условията на предизвикателството, не можах да остана равнодушна. Стихотворението се роди съвсем спонтанно. Като жени и майки сме длъжни да обичаме децата си, такива, каквито са, да ги подкрепяме, наставляваме и да изградим у тях устойчива ценностна система. Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Безгранична, безусловна и побеждаваща всичко е майчината обич!
    Поклон пред нея!
    Успех, Нинче!
    И глас от мен.☺
  • Нинка, заслужи моите адмирации за това стихотворение! ❤️ Вече не мога да те подкрепя с глас, но го правя от цялото си сърце! Призовите места са три, но ти във всички случаи ще си в номинираните. А като се има предвид и нарастващия брой на участниците, и прекрасните творби, които роди това предизвикателство, съвсем заслужено получаваш моите аплодисменти! 🌈
Random works
: ??:??