Обичта на майката
Чувах майка си често да плаче,
че не съм се родила добре
и изгубила моето братче,
а очаквали бебета две.
Моят татко тогава се сринал
и оставил ни с мама сами.
Не ми давали даже година,
но пораснах, съдбата надвих.
Не проходих, останах в количка,
мама все покрай мене снове,
ала вечер си ляга самичка,
уморена, със свито сърце.
Зная, трудно е много на мама,
да отглежда такова дете.
Ах, как искам да мога да стана,
да направя и крачка поне!
Мила мамо, дори и да плачеш,
всеки ден ме прегръщаш с любов
и размиват се сЪлзите в здрача.
В този свят си за мен благослов!
© Nina Sarieva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря от сърце, Наде!
-
Ох, нямам думи...
-
Сърдечно благодаря, Таня!
-
Глас от мен!
Успех! -
Благодаря!
-
Успех!
-
Мари, Ивита, благодаря ви от сърце за прекрасните коментари, за подкрепата и за любими! Това ми е достатъчно. Като човек, който работи с деца, прочитайки условията на предизвикателството, не можах да остана равнодушна. Стихотворението се роди съвсем спонтанно. Като жени и майки сме длъжни да обичаме децата си, такива, каквито са, да ги подкрепяме, наставляваме и да изградим у тях устойчива ценностна система. Бъдете здрави и вдъхновени!
-
Безгранична, безусловна и побеждаваща всичко е майчината обич!
Поклон пред нея!
Успех, Нинче!
И глас от мен.☺ -
Нинка, заслужи моите адмирации за това стихотворение! ❤️ Вече не мога да те подкрепя с глас, но го правя от цялото си сърце! Призовите места са три, но ти във всички случаи ще си в номинираните. А като се има предвид и нарастващия брой на участниците, и прекрасните творби, които роди това предизвикателство, съвсем заслужено получаваш моите аплодисменти! 🌈
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
