Настъпен ли съм и обиден,
засегнат ли съм по престиж,
макар че аз съм в махалата виден,
избухвам в буря изведнъж!
Адреналинът ми отскача.
Не може никой да ме спре!
От яд аз мога да заплача,
да драсна в глухото дере!
Аз общо взето съм спокоен.
Но съм велик и във гнева.
От дребни неща съм разстройван
и от това не се свеня!
В гнева си мога да посегна,
но никога не ставам звяр!
На амбразурата да легна
и в битките да съм другар!
Обаче мине ли кавгата,
афектите си щом сменя,
не съм израснал във гората,
готов съм да се извиня!
Но видя ли, че си хитреца,
отвърнеш ли ми със лъжа,
ти в мен ще си намериш спеца...
И... мога да те излежа!
© Христо Славов All rights reserved.