Обикнах те откакто те видях.
Искрица нежно пламна в мен.
Тогава аз за себе си разбрах,
че искам винаги да чувам твоя глас.
Кога отново ще те видя?
Кога ще ме прегърнеш пак?
Очите с поглед да говорят,
любов и обич да горят във нас.
Под звездното небе да шепнем
за теб и мен, за миналите дни,
по пътя наш да си поемем
и никой да не може да ни раздели.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
