Обикновено

May 2, 2015, 7:07 PM

Poetry » Love

326 0 4

Не искам да светя над синевата,
не искам ореоли и крила,
не искам да съм звезден отпечатък,
не искам да раздирам небеса.

Не искам скиптър и корона,
не искам ветровете да владея,
не искам облаци да гоня
и над безкрайност да се смея.

Искам да съм най-обикновена.
Tам някъде, до тебе, да лежа,
да спирам да дишам, когато гледаш в мене,
да се прераждам, щом докоснеш ме с ръка,

да онемявам, щом чуя дъха ти,
да се пречупвам, когато не си до мен,
да се влюбвам наново милиони пъти,
когато ме целуваш, най-обикновено.

02.05.2015г.
гр. Сопот

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rois (Събина Брайчева)

2015-07-08T03:13:05+03:00

Благодаря ви!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-05-03T13:15:01+03:00

Избрала си правилния път! Харесах!
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-03T12:26:18+03:00

Прекрасно, Събина - не жадуваш за слава и върхове.
Копнееш любовта да те зове.Влюбена и себеотдадена жена,
стъпила здраво на краката си.
Поздрав за хубавия стих и истинската любов!
Бог да те благослови с такава любов каквато заслужаваш!
mislitelq (Георги Каменов)

2015-05-02T20:56:02+03:00

Колко малко искаш, а то обхваща всичко...