Oct 21, 2004, 1:03 AM

Облаци

  Poetry
1.9K 0 1
Бели облаци, бели надежди,
зов на мисли красиви,
зов на спомени прежни...
Бели облаци, дихания живи...

Какво сте вие? И от къде сте?
Бездомници, дошли отдалече?
Или сте някакви песни,
песни тъжни, обречени?

Какво сте вие? И от къде сте?
А може би сте сърцето на мъж?
Или обречени песни?...
Но не просто дъжд.

1990г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво! Като Лермонтовското:
    "Тучки небесные, вечные странники..."
    Винаги ще ни вълнуват. А ти много хубави образи - с въпросите и отговорите си - си им създала!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...