Oct 21, 2004, 1:03 AM

Облаци

  Poetry
1.9K 0 1
Бели облаци, бели надежди,
зов на мисли красиви,
зов на спомени прежни...
Бели облаци, дихания живи...

Какво сте вие? И от къде сте?
Бездомници, дошли отдалече?
Или сте някакви песни,
песни тъжни, обречени?

Какво сте вие? И от къде сте?
А може би сте сърцето на мъж?
Или обречени песни?...
Но не просто дъжд.

1990г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво! Като Лермонтовското:
    "Тучки небесные, вечные странники..."
    Винаги ще ни вълнуват. А ти много хубави образи - с въпросите и отговорите си - си им създала!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...