Облаци, наклонили гръбнаци
към земята,
въздуха притискат с хладна сивота.
Легнали връз гребена студен
на планината,
тягостно въздишат в сляпа самота.
Едри като китове,
плуват във небето,
бавно се отместват,
да го облекчат...
Тежко си говорят,
гордо и предвзето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up