Jul 30, 2019, 1:19 PM

Облаци

  Poetry » Love
688 2 0

Сълзите днес дошли са ми на гости!
И капят, капят като дъжд...
Изплаках се, изплаках като облак,
онази болка вляво, изведнъж...

Подари ми слънцето дъга,
която скрих във женската си пазва,
и нощем я целувах като бряг,
както вълна целувах нощем, жадно...

Седни до мен, на прага не почукал 
и нека просто да мълчим.
Сълзите си изплаках като облак,
и плиснах като болка изведнъж!

Какво ще сториш в тъмното притихнал,
безмълвно сън ли ще ми подариш,
или ще ме научиш да танцувам,
под сълзите на падащия дъжд?

И днес дъждът дошъл ми е на гости...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...