Сълзите днес дошли са ми на гости!
И капят, капят като дъжд...
Изплаках се, изплаках като облак,
онази болка вляво, изведнъж...
Подари ми слънцето дъга,
която скрих във женската си пазва,
и нощем я целувах като бряг,
както вълна целувах нощем, жадно...
Седни до мен, на прага не почукал
и нека просто да мълчим.
Сълзите си изплаках като облак,
и плиснах като болка изведнъж! ...