Облак
Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка,
сподирена след теб по листопади,
ще гръмне ехото на спомен в лято,
светкавична любов ще те задращи.
Ще ситня спомени на дъх отминал
по тънките стъкла на време прашно,
а ти, забравил, че си тръгна,
ще ме погалиш, като за последно.
Милувчена по теб ще стеля
най-мокрите целувки на съня,
във който ти не се завърна,
оставил само облачната си следа.
Ти - облак сив, далечен спомен.
Аз - шепот тих на миг отминал.
Докоснеш ли ме, ще си размазан кадър
в очите ми, с пороища рисуван.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
