Облечен е във Черно
Пламти и тлей, свещице. За надежда.
Че твоите свещеници са днес на пир.
Ще поделят парите - от дарения...
Моли, за умрелите от глад... Моли!
Рикошет. "Тежко ще бъде и утре."-
Премяташе се душата му сивкава.
Подгъваха се краката - необути.
Да търси хляб! Цялата негова истина.
Житието ни БезБожно е, и глупяло.
Икони живи срещам всеки ден.
Пред църквите - просяци криворазбрани
пророци живи - дух, без тлен.
Безсилна е ръката ми да пише,
за сметищата, замитани по ъглите.
Кога била е църквата огнище?
Кои ли са отците и кои са Юдите?
Пламти и тлей, свещице, златна, моя,
че твоите каторжници са днес на пир.
За душите им. Нек' с теб да се помолим,
че инак те за своя народ, уви, не би.
от автора: Стихотворението е писано след като видях как църковен служител изгони просяк, който имаше психични проблеми.
© Силвия Илиева All rights reserved.
