Облечена в брокатена...
Облича Я и дълго не Я сваля.
Постоянно гледайки се в огледалото,
обича с ръце да Я погалва
и да ги приплъзва лекичко по тялото.
Обича Я. Най-много Нея -
с дъболко неприлично деколте,
с брокатени мъниста и дантела,
смущаваща чуждите мъже.
Обикаля сред тълпата жадна.
До лудост обича да я хвалят,
да й казват, че е красива и изрядна,
да й се покланят, шапки да й свалят.
Като принцеса я изпращат до дома й
и целуват я по нежната ръка,
засипват я с коплименти безбройни,
а тя с досада затръшва свойта врата.
Уморено Я съблича от себе си
и с безразличие Я хвърля на земята.
Не свърши работата, както трябва
и това е нейната отплата...
Заспива чисто гола на дивана,
няма сили дори да заключи вратата...
А на пода лежи с уиски заляна -
брокатено изоставена - лъжата...
© something else All rights reserved.
