Облечи душата си
В любовта
Цигулка заплака
В нечия ръка
Роди се мекота
Като пух
Роди се дух
Без шум
Мекота на ум
На едно сърце
На едно дете
На едно дихание
От едно страдание
Животът свири симфония
За седем живи огъня
Изтъкали дрехата
Онази меката
Облечи душата си
За да не зъзне
Сам-сама...
Облечи я в любовта
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
