Облог
Облог
От скъсаните ти обуща зеят пръсти.
И мислите ти зеят – на езици...
Загръщаш се, опитваш да не пускаш
змиите, които тръгват към очите ти.
Отдавна не броиш звезди, не им говориш.
Дори луната е в невидим облак,
фрагмент от несвобòда,
гръб.
Не те тревожи
ничия подмолност. Или същност.
Затворен си – от кожата до нерв. Без кота нула,
без завършек. Един безкраен пневмоторакс,
един доказан corpus dei. Душата ти в затвор,
а глътките любов са на привършване...
Нима сънуваш още? И боли под миглите
от дирите на думи...
върху квадратен сантиметър
плът
самото битие се прекатурило
без грес, трептяща стъпка
неферментирало безсъние.
Запалваш тимиам – вълшебството издига!
Кадиш и слушаш – тропа! Иде си...
Избираш кофти клечката... Dam!
Кротуват ангелите, неизпратени за милост.
Не се презираш вече!
- О, обич има вътре в мен – да преоткрия
нищия като разтоварач на чуждо мнение,
освободен от данъка за смет!
Бих сложил на везни душата си
за по-голяма от човек на колене!
tina
© Златина Георгиева All rights reserved.
