---
Където и както да смяташ,
все Господ е криво отсвирил.
На умните — празна ръката.
Глупаците — с остри секири.
Изпилен зъб голиш — къде ти! —
страхливо и тихо си мляскаш.
Решиш ли "Преплувах морето" —
потъваш в дълбоките пясъци.
А вечен е само всемирът —
животът е в няколко мига.
Едва се родил — и умираш.
Паденията те издигат.
С прегръдка души те битът ти.
Трошиш по неволя рекорда —
по-късно кракът ти да стъпи
на Тот на подземния кораб.
---
© Станислава All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
