Бавно се отдръпнах от теб,
подирих аз любовта
в образ измислен, нелеп,
но намерих само бяла самота!
Облякох я в тъмни одежди,
пак съм с теб, но съм сама!
Останаха само празни надежди,
затънах в мечти и малко тъга!
А аз съм самотна просто,
сред образите на твойта душа!
Образи, усмихващи се злостно,
даряващи само вечна суша!
© Зори All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
