Dec 27, 2007, 3:30 PM

Образ- измислен...

  Poetry
1.2K 0 4

Бавно се отдръпнах от теб,
подирих аз любовта
в образ измислен, нелеп,
но намерих само бяла самота!

 

Облякох я в тъмни одежди,
пак съм с теб, но съм сама!
Останаха само празни надежди,
затънах в мечти и малко тъга!

 

А аз съм самотна просто,
сред образите на твойта душа!
Образи, усмихващи се злостно,
даряващи само вечна суша!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...