Бавно се отдръпнах от теб,
подирих аз любовта
в образ измислен, нелеп,
но намерих само бяла самота!
Облякох я в тъмни одежди,
пак съм с теб, но съм сама!
Останаха само празни надежди,
затънах в мечти и малко тъга!
А аз съм самотна просто,
сред образите на твойта душа!
Образи, усмихващи се злостно,
даряващи само вечна суша!