Образа ти
Добре де, не се ли научи?
Докога така ще вярваш сляпо?
Преди беше глупаво момиче,
а сега го правиш осъзнато...
Знаеш, че е грешка,
Знаеш, че ще те боли,
но пак ми казваш със насмешка:
“Този път ще е различно. Разбери!”
И после аз съм тази,
която вижда тъгата в очите ти.
И аз съм тази,
която се опитва да прикрие сълзите ти.
И пак пред мен уморена ще застанеш.
Ще ме попиташ: “Защо не ме предупреди??”
А аз ще те гледам тихо, заключена в огледалото
и ще почиствам размазания грим.
© Цветина Ненчева All rights reserved.
