Jan 22, 2011, 5:58 PM

Обречен

  Poetry » Love
2.7K 2 7

Съвсем не съм от този тип жени,

които кротко гледат те в очите...

Земята под краката ми дими!

В душата ми те дебнат бури скрити!

 

Съвсем не съм от този тип жени,

в които търсиш сладостна утеха...

Примамвам към опасни дълбини!

Страхуваш ли се, бягай надалеко!

 

Че щом пристъпиш в скрития ми свят,

реки от огън често ще пресичаш...

Мостòвете след теб ще изгорят!

Обречен си!  До гроб!...  Да ме обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...