Sep 29, 2013, 12:05 PM

Обречена

  Poetry
895 0 1

Намерих един път, далечен и труден,

Намерих пътека, тъй буйно обрасла.

Но поривът ме зове..

Нали любовта ми е - на слука!

Вярвам в това и сега пак търся пролука...

 

Когато всички са такива песимисти,

Когато всеки белег е противоречив.

И всеки поглед - тъй многозначителен...

Когато няма време за нещо изначално.

 

Да аз съм там - в полусянката.

Все те чакам!

Въпреки и напротив...

Там съм в своя блян и те чакам...

Обречена и няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Намерих един път, далечен и труден,
    Намерих пътека, тъй буйно обрасла.
    Но поривът ме зове.."

    Силно е! Харесах!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...