Обречена

29.09.2013 г., 12:05 ч.

Поезия

691 0 1

Намерих един път, далечен и труден,

Намерих пътека, тъй буйно обрасла.

Но поривът ме зове..

Нали любовта ми е - на слука!

Вярвам в това и сега пак търся пролука...

Когато всички са такива песимисти,

Когато всеки белег е противоречив.

И всеки поглед - тъй многозначителен...

Когато няма време за нещо изначално.

Да аз съм там - в полусянката.

Все те чакам!

Въпреки и напротив...

Там съм в своя блян и те чакам...

Обречена и няма...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.