Обречена
15.03.1999
Живея с болката, с тъгата,
с мъката, с празнотата.
С любовта ми до безкрай дълбока
и съдба безмилостно жестока.
Защо обичам те, не зная.
Сега, когато теб те няма.
Да те намразя все мечтая,
или поне да те забравя.
Какъв е смисълът да чакам
и неусетно времето да си лети.
Какъв е смисълът да плача -
не ще се трогнеш от сълзи.
Че те обичам ти прекрасно знаеш.
Наясно си, че ме боли.
Ала и на колене пред тебе да застана,
пак безразличен ще останеш ти.
Твърде много време мина.
А как надявах се преди,
че само, само след година
любовта ще се стопи.
Но годината отмина,
а споменът, уви, седи.
И любовта ми все тъй силно
продължава да пламти.
© Виолета All rights reserved.
