Обречена на болка
Лежа във моето легло
и гледам към звездите.
Желая да се слеят душите в едно,
но май ще си остана с мечтите.
От време на време към луната погледна
и мисля си колко нещастна съм.
Явно съдбата така ми е отредена,
няма изход за мен, нито друг път.
Всяка врата към тебе е затворена,
пропаст между нас стои.
Душата ми от болка е отровена,
няма блясък в моите очи.
Трудно се живее с тайни,
трудно е от хората да те скрия.
От твоите очи омайни
черпя за напред сила.
© Пролетното момиче All rights reserved.
