Обречена съм тук да съм родена
Кръвта ми е хилядолетна. Родова.
И всеки ген матрично ме обрича
да следвам на историята хода.
Да страдам с Първородния. Край Дунав
да извоювам със сърце и меч земята.
Да призовавам Тангра. Да съм струна
в Орфеевата арфа. Да съм свята.
Да ослепявам в името на вярата,
да съм безумец, дал курбан душата си,
да бродя нища, мяра според мяра,
готова да умра за свободата си.
Да везам нощем лъскава шамия,
а денем да превивам гръб над житото,
към лястовица бяла път да бия,
да нося мъка, под пендарен наниз скрита.
Да мразя силно. Силно да обичам.
Децата си без сълзи да погребвам.
Невестина премяна да обличам -
във времена разделни непотребна.
Да се кълна над кръст, кама и книга.
И да търпя (библейски добродетелна).
Да свалям идоли и нови да въздигам.
Да търся въглени в изстиналата пепел.
Да вярвам в другите (а себе си да хуля).
Героите ми да са смели по Андрешковски.
Да вдигам замъци и пак да ги разтурям.
И да повтарям старите си грешки.
Кръвта ми е хилядолетна. Родова.
И всеки ген матрично ме обрича
да помня на историята хода.
© Ели All rights reserved.
