Nov 13, 2018, 7:52 PM

Обречени илюзии 

  Poetry
539 0 0
Обичах те и бях в твоите нозе неведнъж.
Боготворях твоята усмивка и погледа ти.
Намирах в теб силата и опората на мъж,
изпратен ми свише от небесните висини.
Бях под твоята власт и ти се прекланях.
Когато се допирах тихо до твоето тяло,
виждах мъжа за мен и сякаш занемявах.
Вярвах, че с теб можем да сме едно цяло.
Никоя не те беше обичала като мен, нали?
Никоя не се беше борила за теб както аз.
Жалко! Чувствата ни несподелени са били,
защото живяла съм с обречени илюзии за нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Random works
: ??:??