Обречени илюзии

Обичах те и бях в твоите нозе неведнъж.
Боготворях твоята усмивка и погледа ти.
Намирах в теб силата и опората на мъж,
изпратен ми свише от небесните висини.

Бях под твоята власт и ти се прекланях.
Когато се допирах тихо до твоето тяло,
виждах мъжа за мен и сякаш занемявах. 
Вярвах, че с теб можем да сме едно цяло.

Никоя не те беше обичала като мен, нали?
Никоя не се беше борила за теб както аз.
Жалко! Чувствата ни несподелени са били,
защото живяла съм с обречени илюзии за нас.