Oct 11, 2006, 12:19 AM

Обръщение

  Poetry
1.2K 0 2
Мисили ли сте си, че всичко е възможно?
И аз така си мислех не веднъж...
И знаех че греша: всичко беше сложно
като през зимата пролетния дъжд...
Надежда имах, че след нощта ще дойде ден
и мракът ще се вдигне като сън...
и сълзите ми ще спрат смачкани отвън
Но разбрах, че грешала съм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...