ОБСИДИАН
От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк.
Щом в изумрудения здрач
прелее слънчевата лава,
аз мога всичко да простя.
Но няма как да го забравя.
При мене ако си дошъл
и носиш жило и отрова –
отивай си, не искам злъч.
Животът ми е зов за обич.
И кътам само светлина
която бих ти подарила –
от нея пътят ти облян
далеко да те води, мили.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
