Обул на живота цървулите
Има някой среднощ да потърси очите ти
и да помни смеха на луната през юли,
да дочува дъжда, да мълчи, да не пита,
да се спъва обул на живота цървулите.
Има боси човеци и неми въпросчета.
И безпаметни рими, назад, в тъмнината.
Има някаква обич, чиста и недоносена.
Има птици, които събират перата си.
Има мъртви любови и живи дихания.
Има някой да плаче и друг да рани.
Има сънища тихи, които те давят в мълчание.
Има утрини още и изгрев красив.
Има дни и надежди, но дните са повече.
Има къси лета и слънца без лъчи.
Има белези стари, от няколко гвоздея.
Има допир и плът, по плътта си личи.
Има залези, знаеш ли, късни, зад облака.
И огромно небе, не небе,висини.
Има изгреви, помниш ли, няма я болката,
както няма сега, на кого да простиш.
© Николина Милева All rights reserved. ✍️ No AI Used
