Обуло левия сандал
През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце,
под него и на жмичка сме играли.
Завижда ми, че карам без ръце
Балканчето и даже без педали.
А слънцето е спряло на калъч,
сълзите трие дребен сополанко
и тумбата настига с детска глъч,
накуцвайки с ожулено коляно.
От шарената мачта литна кос,
хартиеното корабче го гони.
Луната страда от обелен нос –
метни й два желирани бонбона!
Из облаците – ситен маргарит –
на юни ветровете се боричкат...
Позна! – Дете съм под прикритие,
но питат ли ме винаги отричам!
Разбира се, остана детски смях
и прави номера едни и същи.
Не мога да съм туй, което бях,
но всъщност Юни има да ми връща!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
)
