Докосни сърцето ми
и ще поставя твоето в него.
Тогава телата ни огнени
ще пламнат в клада от нежност.
Душите ни, лудо бушуващи,
ще пеят оди за вяра и вечност
и със сияние в очите безмълвно
ще обвържем съдбите си в клетва.
И в стеблата на дивите кестени
ще оставят отпечатък ръцете ни,
за да помним, вече обречени,
живота, през който се срещнахме.
© Йордан Малинов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
