Докосни сърцето ми
и ще поставя твоето в него.
Тогава телата ни огнени
ще пламнат в клада от нежност.
Душите ни, лудо бушуващи,
ще пеят оди за вяра и вечност
и със сияние в очите безмълвно
ще обвържем съдбите си в клетва.
И в стеблата на дивите кестени
ще оставят отпечатък ръцете ни,
за да помним, вече обречени,
живота, през който се срещнахме.
© Йордан Малинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
