Oбяcнeниe
Звезди да свалям никак не умея -
те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.
А да запея страстна серенада,
щом нежната луна ме озарява,
слушателят ще моли за пощада,
гласът опасно ми изневерява.
Обличам ли се твърде сексапилно
все някой злобно ще ме критикува,
Да ти го кажа ми е непосилно -
от гордост аз не мога да рискувам.
И тъй ще страдам - няма да е вечно -
раниш ли ме, ще съм ти благодарна.
че любовта боли тъй безчовечно -
омразата пък винаги е вярна.
© Таня Гулериа All rights reserved.
