Aug 25, 2006, 10:26 AM

Обяснение

  Poetry
2.3K 0 9
ОБЯСНЕНИЕ


В долината на шепотен зов,
те приканих за две откровения,
ти не беше за среща готов,
а пък аз за фалшиви смирения.

Тишината прозрачна е там,
и разлятите багри в покоя,
извисяват духа като в храм,
и се раждат словата в базброя.

Ще завържа особено две,
в целофан от сълзливо трептение,
и ще съм непорасло дете,
подаряващо стрък обяснение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...