Aug 25, 2006, 10:26 AM

Обяснение

  Poetry
2.3K 0 9
ОБЯСНЕНИЕ


В долината на шепотен зов,
те приканих за две откровения,
ти не беше за среща готов,
а пък аз за фалшиви смирения.

Тишината прозрачна е там,
и разлятите багри в покоя,
извисяват духа като в храм,
и се раждат словата в базброя.

Ще завържа особено две,
в целофан от сълзливо трептение,
и ще съм непорасло дете,
подаряващо стрък обяснение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...