May 23, 2006, 10:39 AM

ОБЯВА!

  Poetry
1.2K 0 3

Обява да пусна реших,
че си продавам сърцето,
раните сам му заших
и прогоних от него детето.

Вярно, малко е овехтяло
и не изглежда много добре,
но поне е почти цяло
и струва колкото две.

Липсват парченца тук-там,
но всяко е чувство повратно,
което съумявах да дам,
без да го търся обратно.

Евтино е, много не искам,
единствено желая в замяна,
всяка емоция да потискам,
предпазен от обич да стана.

Купете го, днес е на сметка,
от него ме отървете без жал,
че чувствам се като в клетка,
в която без кралица съм крал.

Питате се, защо го продавам?...
Защото е пълно с мечти,
а за мечтател вече не ставам,
тъй като друго сърце мечтите уби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...