May 3, 2017, 11:01 AM

Обява от Чочко

  Poetry
602 4 16

Дяволче мъничко, едно съм,

с доста дълъг черен косъм,

много съм, да знайте, кротко -

набързо, кръстиха ме, Чочко!

 

Обичам много,аз, да си играя,

със трицветната, тук, кака Мая!

Изоставиха ме в тази махала -

не за ден....и не - за два!

 

Добре, че попаднах на хора,

но все пак - ме гледат на двора.

Мечтая дом да имам и да зная,

за някой, че единствен съм - накрая!

 

Ще му нося щастие, късмет,

незабравими мигове - безчет!

Добричко много съм, гальовно, 

релаксирането с мен, ще е върховно!

 

На телефона, моля ви, се обадете,

от двора, моля ви, ме приберете!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...