Mar 31, 2013, 12:13 PM

Объркан съм! (сонет)

  Poetry
541 0 2

Объркан съм и нямам време!
С Живота съм във препирня!
Най-хубавото в мене дреме
и аз се питам, до кога?

Стъписан съм от туй, не крия,
но следвам злата орисия...
О, до кога ще е така, не знам ?
Но мен от мене ме е срам!

Така подгонен във дюната,
не виждам Истините на света...
Преплитам в лутане краката,
и само плюсове пресмятам!

И минал пътя си във суета
 и аз ще подържа в ръце... свещта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...