Sep 23, 2008, 9:25 PM

Объркана...

  Poetry » Love
817 0 2
Страх ме е да призная коя съм всъщност,
прикрита зад някаква външност,
заклещена от морални правила,
нарушаващи моята свобода.

Защо всичко е толкова сложно?
Когато е напълно възможно...
Да са щастливи две сърца,
независимо зад какви лица.

Не знам как ще се престраша,
но трябва да се реша!
Истината може да ги нарани,
но те не виждат през моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

  • ей,не бъди заклещена от правилата,освободи душата си и забрави реалността,живота ти е един миг,затова живей днес ,не утре!!! успехи
  • Престраши се! Изживей любовта си без страх! Прегръдки!!! Хубав стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...