Sep 23, 2008, 9:25 PM

Объркана...

  Poetry » Love
822 0 2
Страх ме е да призная коя съм всъщност,
прикрита зад някаква външност,
заклещена от морални правила,
нарушаващи моята свобода.

Защо всичко е толкова сложно?
Когато е напълно възможно...
Да са щастливи две сърца,
независимо зад какви лица.

Не знам как ще се престраша,
но трябва да се реша!
Истината може да ги нарани,
но те не виждат през моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

  • ей,не бъди заклещена от правилата,освободи душата си и забрави реалността,живота ти е един миг,затова живей днес ,не утре!!! успехи
  • Престраши се! Изживей любовта си без страх! Прегръдки!!! Хубав стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...