Объркана душа
В този мой живот какъв съм аз за тебе?
Ето, държа ръката ти и говоря за мечтите си сега...
Дори да е само момент от съня ми, искам да бъда до теб...
... в твоето бъдеще.
Никога не съм ти казвал, каквото съм искал да ти кажа.
Глупаво продължавах да говоря това, което те дразнеше.
Какъв и кой съм аз за тебе?
Прегърни ме, успокой ме, бъди моят огън, мое слънце.
Променям се пред теб така, както небето се променя след бурята.
Вече не съм детето, което исках да бъда някога.
Ще приемеш ли обърканата ми душа в ръцете си?
Ще ми дадеш ли пътя, по който да вървя?
Глупавата ми душа се лута из дебрите на мрака ти.
Моята душа гори...
Запалена от лъчите на светлината ти, тя търси твоите очи.
Прегърни ме, успокой ме... светлината ми бъди.
© Меру Муртаг All rights reserved.
