Mar 17, 2007, 10:48 PM

Объркана любов.../Лудост

  Poetry
1.6K 0 5
Как се осмеляваш?
Питам...
Какво си позволяваш?
Искам...

Ненадейно ти се появи,
ненадейно в живота ми,
ненадейно от моите мечти,
ненадейно ме плени.

Объркана...
стоя...
мисля...
не разбирам!!!

Опасно е, толкова те обичам!
Опасно е, името ти да изричам...
Опасно е, да се заричам,
опасно е... просто защото те обичам!

Чувствам...
искам...
усещам...
побърквам се!!!


Обичам те, това го зная...
Обичам те, не искам да го призная...
Обичам те, къде витая?
Обичам те, по дяволите - ще го призная!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знам,че ти харесват!Това стихотворение е малко в твой стил!Познай от кой съм се учила!
  • малии много агресивна изява на лЮбов)
    хахах бравоз..кефи ме..
    и съм 100000% сигурен че това стихотворение не се чете ..то се крещи.
  • Благодаря ви!!!Един човек наскоро ми каза:"Когато нещо ме избере,за да го напиша,то е много хубаво.Защото то самичко вече се е било сътворило!"..
  • Признай го да ти олекне! Поздрави хубаво е много!
  • Много е добро.Браво!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...