Jun 21, 2014, 7:54 PM

Очакван миг

  Poetry » Other
689 0 5

Затварям очите си вечер 

с надежда насън да те видя. 

Отварям очите си сутрин, 

а тебе отново те няма... 

Само сърцето ми бие - 

да се надява не спира. 

Макар и само в съня си, 

тебе да мога да срещам, 

към тебе ръце да протягам, 

а ти да ме прегръщаш нежно. 

Да можех, само да можех... 

В съня си да бъда щастлива, 

в съня си да те посрещам, 

в съня си да ме закриляш. 

В съня си да моля аз Бога - 

спокойна да е душата, 

твоята, както и моята. 

Да имаме сили да чакаме... 

Да знаем как да дочакаме 

мига на нашата среща... 

Мига на нашата вечност! 


 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тери All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-силните емоции и най-истинските мигове в теб са пропити в тези твои стихове!!!...
  • Благодаря,Елена,за коментара! Хубаво е,когато се осланяме на надеждата...Нали последна умира?
  • С такава надежда - няма как да
    не се сбъдват сънищата!
  • А на сутринта реалността напомня за себе си...Благодаря от сърце за прочита,Елица!
  • Понякога сънят замества много липси...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...