Simon4eto (Симона Иванова) Simon4eto (Симона Иванова)
1 46
Apr 15, 2007, 9:16 PM

Очаквана поема

  Poetry
965 0 1
Дъждът владее небето,
напоява сухата земя.
А ти пристигаш вечер
чисто мокър,
казваш: Идвам да те любя!
Аз съм като книга -
кротко разтварям корици,
езикът ти - мастило твое,
тялото ти - топла свещ!
Ръцете ти - толкова горещи,
че извайваш моя восък!
И тръгваш рано
пак в дъжда.
Аз затварям корицата
последна
и чакам нова повест
да напишеш Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0