Очакване
Очакване...
чакам...
От толкова време.
Усещам, че търпението е мой патент.
Дефинирах го, чакайки.
Премислих и целия си живот,
всяка една възможност,
всеки един вариант премина през очите ми,
а наяве нищо не се случи.
Преживях го сякаш. Но насън.
А после го забравих.
И никой нищо не разбра,
защото беше без значение.
Беше мой, личен, т. е. -
несъществувал.
Никога.
Чакам...
Свикнала съм вече.
Имам още много време.
Минути с всякаква форма се
търкалят пред очите ми.
Но и болка имам,
а с нея тягостно чувство,
че отново ще е само мечта.
Твърде много привикнах да сънувам.
Понякога е самотно,
но няма друга възможност,
когато другите бързат,
а ти не си ничия цел,
когато слънцето залезе,
без да си пристигнал,
остава надеждата,
остава да чакаш,
че някой ще дойде при теб.
Понякога очакването е смисъл.
Понякога е бреме...
А аз още чакам...
Отдавна...
© Гардения All rights reserved.
