Jul 30, 2013, 1:28 AM

Очакване

  Poetry » Love
995 0 12

Очакваше ли ме?

Загадъчна, непредвидима,

като виелица във зноен летен ден.

Кокиче, дръзнало да цъфне посред зима.

Нахлух в живота ти... А се оказах в плен.

 

Очаквах ли те?

Разнолик, непредсказуем,

циклон, събрал посоките на всички ветрове,

разпален във недрата на земята огън буен.

Дари ми себе си... А цяла ме отне.

 

Позна ли ме?

Във свят, изгубен сред съзвездия,

кажи ми, че съм твоята звезда.

 

Познах те!

В свят, изпепелен от нежност,

намерих себе си във Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...