Feb 8, 2010, 1:56 PM

Очакване

  Poetry » Love
1.8K 0 11

Боли кошмарно тишината...

Очакване на телефонен звън.

Най-дългият кошмар -

безсмислено да чакаш,

а сипе се снегът навън.

И бялото е толкова наблизо,

а във душата - лепкава тъма...

"Студът навън ли е или във мен?" се питам

и плисва във очите самота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво , Гале ! Страхотни стихове !
  • Харесах, много!
  • Изстрадан, болезнен стих...
    Много красиво пресъздадено чувство, като изповед... като стон...
    Много близко до мен като усещане, като страдание...
    Мило момиче, благодаря ти за това усещане... може би най-истинското по пътя към истинската любов!
    Пожелавам ти я с цялата си същност!
    Прегръдка!
  • Ох, много хубаво стихотворение и позато чувство! Поздрав!
  • Добро!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...