Очакване
Нощ е. Вятърът се блъска
яростно в мръсните прозорци.
Моите звезди падат бавно
долу в калта,
обхванати от устрема на бурята,
покрили свойта чистота със кал.
Те вече не блестят.
А аз стоя на тъмно и съзерцавам
празните ъгли,
в очакване на чудото:
да изгрее слънце през нощта,
да хвана в шепите си вятъра
или да чуя глас любим,
идващ от пространството.
Стоя и чакам.
Времето в стаята е спряло,
секундите са спрели в минути,
часовете са се събрали във вечността.
Извън това пространство
всичко е движение -
и вятърът, бушуващ зад прозорците,
и развълнуваната пяна на морето,
и звездите, бляскащи в небето,
и блокове, и хора, и планети.
Всичко, с изключение на мен.
Аз стоя и чакам -
чудото,
часовникът е спрял
и не отмерва времето.
Вперил стъкленото си око в мен,
ехидно смее се
над моето очакване.
© Кремена Узунова All rights reserved.
