Mar 8, 2015, 4:16 PM

Очакване

1.1K 0 0

Светят смарагди в короната на живота -

листа потрепват от вълнение.

Вятърът е нежен, светлината ги мами.

Разцъфват усмивки,

а всяка дъждовна капка

е перла.

Огърлицата на живота е пъстра.

Гората диша...

Най-големият поет - Времето,

седи в скута на пространството

и мъти  златните си яйца.

Какво ли ще роди прогресът?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...