Mar 8, 2015, 4:16 PM

Очакване

1.1K 0 0

Светят смарагди в короната на живота -

листа потрепват от вълнение.

Вятърът е нежен, светлината ги мами.

Разцъфват усмивки,

а всяка дъждовна капка

е перла.

Огърлицата на живота е пъстра.

Гората диша...

Най-големият поет - Времето,

седи в скута на пространството

и мъти  златните си яйца.

Какво ли ще роди прогресът?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....