Очакване
Очакваш ме, любов... нали?
Без блясък, шум и суетене,
душата ти е четири стени
и търсиш място там за мене.
Очакваш ме, любов... кажи!
Сърцето скита се... бродяга,
след толкова изречени лъжи
сега по истините бяга.
Не искай времето да спре -
и без това е полудяло,
на ден и нощ делиш го все,
но влюбено е... щом е цяло.
Очакваш ме... луна ранена,
и париш с огнени езици,
и всяка мисъл е следа
от спомени... самотни птици.
Очакване... трепери бриза,
в коси потъна от вълнение,
любовната ни епикриза
в целувката откри спасение.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
!!
