Apr 27, 2013, 9:51 AM

Очакване 

  Poetry » Love
670 0 2

Очакваш ме, любов... нали?

Без блясък, шум и суетене,

душата ти е четири стени

и търсиш място там за мене.


Очакваш ме, любов... кажи!

Сърцето скита се... бродяга,

след толкова изречени лъжи

сега по истините бяга.


Не искай времето да спре -

и без това е полудяло,

на ден и нощ делиш го все,

но влюбено е... щом е цяло.


Очакваш ме... луна ранена,

и париш с огнени езици,

и всяка мисъл е следа

от спомени... самотни птици.


Очакване... трепери бриза,

в коси потъна от вълнение,

любовната ни епикриза

в целувката откри спасение.

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??